КОГАТО НЯМА ДА МЕ ИМА

Само синият вятър може да ме понесе далече нагоре и да ме откъсне от теб. Само синята морска вода може да ме потопи на кораловото дъно и да ме отнеме от теб. Само дългата лятна нощ знае колко са топли ръцете и коленете ми, защото те галя и притискам с тях. Само тя слуша гласа ми - как моля вятъра и морската вода да почакат - още малко. До идването на оня ,,сляп” ден на моето разделяне от теб.

Тогава няма да ме има...

Такава, каквато съм сега - препълнена с безумна болка, разтърсвана от дива страст в копнежа ми по теб.

През тази дълга нощ, с луната кръгла, обвита от дъга, която само моите очи я виждат.

Когато няма да ме има, ще бъда ,,кафяво равновесие” - между Небето и Земята. Понякога понасяна от вятъра, понякога потапяна от морските вълни. Но винаги откъсната от теб — моя синя магия.

Притихнала в спокоен сън на моите ръце и колене.

Непоправимо късно е сега - за сливането на кафявото и синьото. Небесно-кафявият цвят на Любовта, разкъсвана между Небето и Земята, се облива с мръсната пяна и чернилката на завистта. Не ще се заличи, дори да избледнее. Ще остане като цвят любим на влюбените.

Все още ме има сега.

Нощта е много дълга и много топла. Лятна нощ, която диша с моите и твоите гърди. Сега съм ,,кафяво равновесие” - нищо, че все още ме има. Обгърнала съм те - синя моя магия, в спокоен сън. Докато сребърната утрин те събуди - след тази дълга лятна нощ, с безумната ми болка, със страстния копнеж по теб...

Когато няма да ме има запалвай бялата ни свещ.

Само тя помни нощите ни дълги. В пламъка ще засветят очите ми, събрали цялата тъга на света. Ще видиш и устните ми - с милиони

парещи целувки по тях.

Ще ме видиш цялата - такава, каквато бях със теб.

Сега съм ,,кафяво равновесие”.

Далече, много далече от теб.

Между Небето и Земята.

Понякога понасяна от синия вятър.

Потапяна понякога от сивата морска вода - на дъното с корали и

седеф.

Но винаги откъсната от теб - моя синя магия.